ТОКСИЧНО! ТОВА Е ТОЧНАТА ДУМА ЗА ВРЕМЕТО, ПРЕКАРАНО ПРЕД ЕЛЕКТРОННИ УСТРОЙСТВА

Изпадал ли си в словесни битки с първолака, малчугана, тийнеджъра на тема „Остави телефона, ще се зомбираш“, бил ли си готов да му дадеш допълнително „онлайн“ време, като награда, че си е научил, чудил ли си се, кога ще престане тази война?

Почти винаги, отговора е „Да“. Изморително е да се правиш на маймуна, за да отдалечиш детето от електронната среда и доста често се предаваме. Начинът за справяне с това е индивидуале - всеки трябва да намери точния подход и разнообразни занимания, съобразени с неговото дете.

Към днешна дата имат шест основни групи поколения /годините се разминават незначително в различните източници/:
1.Традиционалисти (1922-1945)
2. Бейби Бумъри (1946-1964)
3. Поколение Х (1965-1980)
4. Милениум / поколение Y (1980-1994)
5. Поколение Z (1994-2012)
6. Поколение Alpha (2013-2025)

Някои специалисти твърдят, че поколението Z и Alpha, са най-добрият шанс да променим света за добро. Но това едва ли произхожда от безразборното скролване в you tube, следването на всякакви безмислени и дори „тъпи“ /по-подходяща дума не намирам/ tik-tok-ъри и „убиването“ в Broadstar.

Поколението Z и Alpha са хронични потребители. Когато информацията от интернет се използва за някаква цел е едно, но когато телефона е по-важен от храненето и играта в снега, тогава трябва да ни светне жълтата лампичка, за капана, към който се е насочило детето.

Защо е важно да знаем всичко това? Ето част от пораженията:

В сравнение с реалният свят, където всичко е много по-скучно, по-бавно и застинало, не е толкова стимулиращо, трудно е и изисква много усилия в сравнение с виртуалното.
И мозъкът на детето свиква на тази свръхстимулация, която не изисква усилия и после всичко друго в реалния свят няма способността да ангажира мозъка (вниманието, мотивацията) на детето. Абсолютно е възможно дете, което е свикнало от рано с устройства да предпочита виртуалната среда/свят пред реалният, защото след това навън в истинския свят няма нищо, което да се конкурира с мощните богати визуални образи по екраните и случващото се в тях. Тоест след това детето не намира нищо (или намира много по-малко неща и в по-малка степен) интересени, приятни, възнаграждаващи в реалността (и съответно си иска устройството).
Системата ни на възнаграждение е направена да ни кара да искаме още и още от това, което води до освобождаване на допамин (дори когато е вредно за нас) и в случая това са устройствата (и игрите, социалните мрежи, видеата и т.н.) като това се отнася и за възрастни и за деца. Тоест освен всичко те могат да са пристрастяващи. Но проблемът при децата (и подрастващите) е, че мозъкът не е развит все още, а тепърва се оформя (свързва по определен начин). Мозъкът продължава да се развива до около 25-годишна възраст), но колкото по-рано е в това развитие – толкова по-важно е какво се случва (има по-голямо влияние). И когато свикне на свръхстимулация – после е възможно реалният свят (и нищо в него – никакви физически занимания или дейности, нито дори родители или други деца) да не провокират особен интерес или мотивация за ангажиране. Тоест в екстремни крайни случаи вероятно е възможно да се стигне дори до един дълбок безмълвен (невербален, имплицитен) отказ да се приема и живее в реалният свят (реалната реалност). Защото в реалният свят се изискват много усилия, за да се случи нещо, да се промени нещо и т.н., докато във виртуалният това се случва с няколко натискания по екрана. Би трябвало да е очевидно какви са множеството проблеми свързани с това.
Освен това мозъкът е настроен да засича промените в средата, а във виртуалния свят те са свръхчести, което се оказва капан за нас (и най-вече за тепърва развиващия се детски мозък) и отново реалната среда не може да се конкурира с виртуалната.

Децата проявяват неспособност за концентрация, неспособност за справяне с елементарни проблеми, нямат логическо мислене, не използват визуален контакт – като че ли разбират, колко са неестествени за понятието деца.

Според СЗО времето пред екраните за деца от 6- 18 години е до 2 часа дневно.

Няма универсална рецепта за справянето с този проблем. Поставянето на родителски контрол е само извинение, че нещо правим. Самият факт, че това е награда за детето, противоречи на значението на думата награда, защото тя трябва да е нещо положително, а не още облъчване. Вие знаете ли за какво се информира детето, дори и с наложен родителски контрол? С малки стъпки, то може да се стигне до неприемлива, дори и за възрастен, информация.

Рецептата е във всеки от нас, като родител, да ангажира детето с алтернативни и разнообразни занимания, да общува пълноценно с него, да му помогне в изграждането на социален кръг, ако все още няма такъв, да не го осъжда, а да разгледа неговите нужди.  Само така ще отгледаме пълноценни и здравомислещи деца.