ТЕХНОЛОГИИТЕ В УЧЕНЕТО – СТРЕС ИЛИ ПРОГРЕС

Ефективната образователна технология е тази, която надгражда преподаването дори на най-добрия учител. За всичко останало имаме нужда именно от най-добрия учител”, казва пред “Дневник” Иван Господинов.

Именно за стреса и прогреса, който носят технологиите в образованието, се дискутира сериозно в последните дни. Сред основните проблеми по тези въпроси се откроява и необходимостта от подкрепа за учителите, които остават основният източник на знания и мотиватор за учене.

Технологиите – в помощ, а не самоцел

Технологиите не бива да са самоцел в ученето. Първо мислим коя ще е най-добрата педагогика и после търсим инструментите – може да са само лист и химикалка, учебник, може да е някоя платформа,или комбинация от ресурси която да ни помогне да постигнем целите си. Технологиите могат да помагат, но и да пречат на ученето в зависимост от мотивацията, с която се използват. Ако един ученик използва интернет, за да учи повърхностно, а не в дълбочина, отстрани може и да изглежда, че все някакво учене се случва, т.е. че поне някаква информация е запомнена и възпроизведена, но истинският резултат от ученето не е способността да си спомним нещо, а да си го изведем и аргументираме сами по време на размисъл, разговор или при предприемане на действие, Защото понякога използването на технологиите може да доведе до повърхностно заучаване за сметка на задълбоченото научаване.

Необходимо е да се прокара идеята, че вместо да се дават тестове на учениците, по-добре е да се упражняват повече. Важно е винаги да можеш да се върнеш назад, за да преговориш наученото, т.е. всеки ученик да прави тестовете отново и отново и тук на помощ идват технологиите. Добре е също така на учениците, които знаят повече, да се дава възможност да обясняват на съучениците си наученото.

Училището след пандемията

Докъде е стигнала България с разбирането си за умна дигитализация на образованието и доколко участниците в системата осъзнават двете лица на използването на технологиите в ученето.

Мощен тласък на използването на технологиите в училище даде наложилото се дистанционно обучение заради COVID пандемията. С уговорката, че не може да бъде считано за качествено и приобщаващо образование, Георги Димитров, началник на отдел “Дигитално образование” към ЕК, отбелязва, че всъщност има мотивация у децата и учителите да ползват технологиите. “При всичките негативни фактори, които стояха във фокус, с тях има гъвкавост, възможност да се учи по всяко време”, каза той и отбелязва, че след пандемията е станала видима и нуждата от подпомагане на физическото и психологическото благосъстояние на учители и ученици.

Прогресът след стреса

Дигиталното образование и трансформация са ключов приоритет на европейската комисия, която има план за действие до 2027 г. в областта на цифровото образование, посочва Георги Димитров. Някои от препоръките на комисията са свързани с инфраструктурата, с оборудването с дигиталната педагогика или уменията на учителите, а също така с капацитета на училища да се реформират, каза той.

Друго усилие за дигитализация на училищата в Европа е програмата “Албус” на “Гугъл”, която цели да експериментира с технологиите на “Гугъл” – каква добавена стойност имат за преподаването и ученето. За нея разказа ръководителят й Наталия Митева, която е и член на комисията за иновации към министерство на образованието. Програмата, ще действа от 6 до 8 месеца – време, за което не може да бъде измерена промяна в резултатите на учениците, но може да се измери промяна в поведението им благодарение на технологиите при равни други условия.

В електронната платформа за образователни услуги и дигитално съдържание на МОН „Дигитална раница“ също има хиляди безплатни ресурси. Но разработени ли са добре по всички параметри параметри за съвременнно образование и необходимо ли е децата да учат всички уроци и да пишат домашните си работи пред компютър.

“Целият подход за промяна в учебната среда, програми, концепции, трябва да е интегриран. Като купуваме устройства, да знаем какво ще правят с тях децата и е важно да имаме постоянната обратна връзка с тях”, заявяват психолози в училищата. По думите им не всички деца се вдъхновяват от дигиталните инструменти, някои учат с пипане, нагледно..Технологиите са отворили пред децата един глобален свят, в който живеят и учителите трябва да проумеят, че промяната е неизбежна и за тях. “Ако промяна не настъпи, идват поколения, които не могат, не знаят и няма да разберат какво да правят с инструментите, с които масовото поне в България училище, работи в момента”, заяви те.

По думите на Иван Господинов обаче тепърва заживяваме в свят, в който се приема, че дигиталните навици на боравене с информация могат да изместят напълно аналоговите навици. “Балансът между технологиите и хартията в образованието е същият като в сферата на изкуствата. Ако филмът можеше да замени текста, вероятно нямаше да четем повече. Но има думи, които не могат да се заснемат в кадър, има настроения, които са необясними, но могат да бъдат изсвирени и изтанцувани, и има мисли, които осмисляме единствено, ако са изразени върху картина или архитектура”, казва той.

Защо Швеция върна хартиените учебници и упражненията за писане на ръка

През миналия месец, когато децата се върнаха на училище в Швеция, много от техните учители поставиха нов акцент върху печатните учебници, четенето наум и упражненията по ръкопис, отделяйки по-малко време на таблетите, самостоятелните онлайн проучвания и уменията за използване с компютърна клавиатура.

„Съществуват ясни научни доказателства, че цифровите инструменти по-скоро влошават, отколкото да подобряват обучението на учениците“, заявиха представители на Каролинския институт – шведски медицински университет – в изявление от миналия месец относно националната стратегия за дигитализация на образованието в страната. „Смятаме, че фокусът трябва да се върне върху придобиването на знания чрез печатни учебници и експертни познания на учителите, а не върху придобиването на знания предимно от свободно достъпни цифрови източници, които не са били проверени за точност“, заявяват от високоуважаван медицински университет, фокусиран върху научните изследвания.

В доклад, публикуван миналия месец, ЮНЕСКО отправи „спешен призив за използване на технологиите в образованието по подходящ начин“. Докладът призовава страните да ускорят интернета в училищата, но същевременно предупреждава, че технологиите в образованието трябва да се прилагат така, че те никога да не заместват обучението, водено от учителя, и да подкрепят общата цел за качествено образование за всички.

В шведската столица Стокхолм 9-годишният Ливиън Палмър, третокласник в началното училище Юргордсколан, изрази одобрението си за прекарването на повече учебни часове офлайн. „Харесва ми да пиша повече в училище, например на хартия, защото просто е по-приятно, нали знаете“, казва той.

Не всички експерти обаче са убедени, че стремежът на Стокхолм да се върне към хартиените учебни е свързан единствено с това кое е най-добро за учениците.

Критикуването на ефектите от технологиите е „популярен ход на консервативните политици“, заяви Нийл Селвин, преподавател по педагогика в университета „Монаш“ в Мелбърн, Австралия. „Това е ясен начин да се каже или да се сигнализира за ангажираност към традиционните ценности“, добави той.

„Шведското правителство наистина има право, когато казва, че няма доказателства за това, че технологиите подобряват обучението, но според мен това е така, защото няма ясни доказателства за това какво работи с технологиите“, добави Селвин. „Технологиите са само част от една наистина сложна мрежа от фактори в областта на образованието“, уточни той.

Източник: dnevnik.bg и БТА